Фолк

Има ли Ренесанс в поп-фолк средите?

Човечеството е преминало през различни епохи в своята история. Независимио дали са по-добри или по-лоши, през тях то се е развивало, вървяло е напред. Въпреки съмненията или хулите, младите хора винаги са успявали да изградят нещо ново, невиждано до момента. Те са носители на новите идеи, решения, които правят живота по лесен. Благодарение на всяко едно поколение, прогресът се е превърнал в неделима част от човешката история, същност и еволюция.

Еволюцията по нашите ширини обаче е доказателство не за прогресивното и положително човешко мислене, а за това, че единствената поука от историята е, че не се учим от нея.

Явлението поп-фолк е не само музикален стил, но и субкултурен модел, мода, начин на поведение, разговор, свалка. То връхлетя българското общество в последното десетилетие на миналия век, като привлече голямата народна маса с вулгарността на текстовете си, простотията и блясъка на кича. Туко-що отворилото се за света общество може да попие като гъба всичко ново, различно и достъпно, без изградени ценностно-оценъчни критерии.

Но обществото не стои на едно място. Повечето имена на зеленчуци от прехода се забравиха, мобилните телефони станаха по-леки от килограм, а поп-фолкът получи възможност да се отърси от първоначалната си безвкусна и пошла същност - да стане повече "поп" за сметка на ориенталското. Появяването на нови имена на сцената, положителната промяна в текстовете даваха надежда, но уви.

В какъвто и съюз или организация да влезе, българинът не може да избяга от корените си, от това, което е в кръвта му, а именно буйните южни (по- скоро източни) танци, наливането до припадък, безконечния кеф. Няма нищо лошо в това човек да разпусне, да се забавлява, стига да има мяра. Точно тя и чувството за справедливост са все по-рядко срещани явления по нашите земи. Не може да си "най" във всичко, трябва да има самоконтрол, ограничения, защото историята показва, че залитането в крайности води само до разруха.

Тъй нареченият "Ренесанс" в чалгата е завръщане към простотията и ниските ценности от началото на "демокрацията". Нова песен на нов глас - с нови лица, но изразителка на старото циганско, ограничено съзнание. Арогантното и мутренско поведение вече не е само за борци и каратисти, а за всеки непълнолетен с малко повече пари или залъгваща визия.

Многото пари на всяка цена е привлекателното мото на това "възраждане". Всеки има нужда от тях, разбираемо е да се иска повече, но не на всяка цена. Изгубената мяра води до наличието на всякакви извратени форми на общуване и контакт. Филмът "Те живеят" на Джон Карпентър от 1988 показва по много успешен начин как пари и реклами могат да манипулират
масите - дори и от странно изглеждащи извънземни.

Идеята за масово завръщане на изпростяването в музиката, а чрез нея и в широк кръг хора, има своите изпълнители. Индивиди като Амет са символ на новата генереция хард-фолк изпълнители. Знайни и незнайни цигански оркестри започнаха да пъплят из страната, изкарвайки на ден повече от учител за два месеца.

Скорошен пример е участието на небезизвестните братя Ангелови в новогодишното шоу на пъпа на София, излъчено пряко по националната телевизия. Същите тези братя, същата тази 2007-ма година, свириха в градинката Заимов за скромна сума и куп двулевки по чела и инструменти. Облечени възможно най-мазно, те кършеха клонки, за да има с какво да тропат по тарамбуката.

Разбира се, много млади хора пиха и се веселиха с тях...

От "Под игото" съм запомнил, че народът пее, плоди се и се весели най-много, когато нещо му тежи. За да натежи от алкохол, обаче, трябва първо да натежи от нещо друго - мъка, комплекси, липса на интереси и пълна скука - скука като поредния клип на възпълен ром в кичозно-контрастна бяла униформа, излъчен по телевизора.